May 30, 2009, 12:23 AM

* * *

Poetry

579 0 4

В простотата на дъждовна капка

видях неземна красота.

Видях живот във тази капка -

щастие, сълзи, тъга...

Желанието нейно беше малко -

да продължи по пътя да лети.

И само колко беше жалко,

когато във земята се стопи.

Разби се тя в паветата на парка,

но жаждата ú за живот роди

една искра, като мъждукаща запалка,

за нов живот и светли дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

1088 (Кали)

2009-05-30T22:17:21+03:00
ellina (Лекса Джорджис)

Мерси!

2009-05-30T13:31:03+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

хубаво е, Ели, само ако можеш да измислиш нещо друго вместо "... във тази капка..." - повтарянето на образа води до леко размиване, а силата ти е в другите два стиха... Поздрави!

2009-05-30T06:21:35+03:00
OtKrOvEni3 (Милкана)

Харесва ми.
Много е истинско.
Подходящо е за това дъждовно време.

2009-05-30T00:54:41+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0