В простотата на дъждовна капка
видях неземна красота.
Видях живот във тази капка -
щастие, сълзи, тъга...
Желанието нейно беше малко -
да продължи по пътя да лети.
И само колко беше жалко,
когато във земята се стопи.
Разби се тя в паветата на парка,
но жаждата ú за живот роди
една искра, като мъждукаща запалка,
за нов живот и светли дни.
© Лекса Джорджис All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
