30 may 2009, 0:23

* * * 

  Poesía
452 0 4

В простотата на дъждовна капка

видях неземна красота.

Видях живот във тази капка -

щастие, сълзи, тъга...

 

Желанието нейно беше малко -

да продължи по пътя да лети.

И само колко беше жалко,

когато във земята се стопи.

 

Разби се тя в паветата на парка,

но жаждата ú за живот роди

една искра, като мъждукаща запалка,

за нов живот и светли дни.

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси!
  • хубаво е, Ели, само ако можеш да измислиш нещо друго вместо "... във тази капка..." - повтарянето на образа води до леко размиване, а силата ти е в другите два стиха... Поздрави!
  • Харесва ми.
    Много е истинско.
    Подходящо е за това дъждовно време.
Propuestas
: ??:??