Ти казваш, че много обичам да плача

и драми да правя за всичко.

Ти казваш, че нямам усмивка с която

да знаеш дали те обичам.

Ти казваш, че даваш ми всичко с което

обсипвал си друга принцеса.

И нежно нашепваш ми думи красиви,

а всъщност и нея ли с тях си наричал?

Ти казваш, че аз съм различна от всички

и чувстваш спокойствие с мене.

Но виждам как бързо превръщам се в бреме,

когато съм дълго край тебе.

Ти казваш, че трябва да бъда спокойна,

сърцето ти само за мен е.

Но как да заема дори малко местенце,

когато дарил си го много преди да се срещнем със тебе.