Има една част от тялото,
която няма никога да те мрази.
Там, вътре, дълбоко - сърцето
за теб спомен един ще пази.
За тебе то и до сега тупти,
не иска да те пусне да си идеш.
Сякаш погребано сред хиляди сълзи,
ще можеш отново да го нараниш!
Не успя да се промениш,
а искаше от мен това
и сякаш заради болката ми си отмъсти.
Не ти бе достатъчно да ме оставиш сама!
Но то не може да те мрази,
макар че му остави толкова белези.
Пусни го - стига си го наранявал.
Болка не му причинявай.
На други своята “любов“ дарявай,
а мен достатъчно си ме предавал.
© Полина Петкова Всички права запазени