11.11.2010 г., 10:16

* * *

578 0 0

Има една част от тялото,

която няма никога да те мрази.

Там, вътре,  дълбоко - сърцето

за теб спомен един ще пази.

За тебе то и до сега тупти,

не иска да те пусне да си идеш.

Сякаш погребано сред  хиляди сълзи,

ще можеш отново да го нараниш!

 Не успя да се промениш,

а искаше от мен това

и сякаш заради болката ми си отмъсти.

Не ти бе достатъчно да ме оставиш сама!

Но то не може да те мрази,

макар че му остави толкова белези.

Пусни го - стига си го наранявал.

Болка не му причинявай.

На други своята “любов“ дарявай,

а мен достатъчно си ме предавал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...