11 nov 2010, 10:16

* * *

582 0 0

Има една част от тялото,

която няма никога да те мрази.

Там, вътре,  дълбоко - сърцето

за теб спомен един ще пази.

За тебе то и до сега тупти,

не иска да те пусне да си идеш.

Сякаш погребано сред  хиляди сълзи,

ще можеш отново да го нараниш!

 Не успя да се промениш,

а искаше от мен това

и сякаш заради болката ми си отмъсти.

Не ти бе достатъчно да ме оставиш сама!

Но то не може да те мрази,

макар че му остави толкова белези.

Пусни го - стига си го наранявал.

Болка не му причинявай.

На други своята “любов“ дарявай,

а мен достатъчно си ме предавал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...