Има една част от тялото,

която няма никога да те мрази.

Там, вътре,  дълбоко - сърцето

за теб спомен един ще пази.

За тебе то и до сега тупти,

не иска да те пусне да си идеш.

Сякаш погребано сред  хиляди сълзи,

ще можеш отново да го нараниш!

 Не успя да се промениш,

а искаше от мен това

и сякаш заради болката ми си отмъсти.

Не ти бе достатъчно да ме оставиш сама!

Но то не може да те мрази,

макар че му остави толкова белези.

Пусни го - стига си го наранявал.

Болка не му причинявай.

На други своята “любов“ дарявай,

а мен достатъчно си ме предавал.