5.07.2012 г., 22:35

* * *

765 0 0

 

В погледа ти себе си познах

и там света наново преоткрих.

Там красотата на деня съзрях

и там за тебе стих сътворих.

 

Там пеперудени крила видях,

нежна пролет, златна есен.

И там розов цвят с очи набрах,

тон откъснах, написах песен.

 

Там зората златна посрещнах

и там залеза лазурен изпратих.

Там ангел в очите погледнах

и гълъб бял при тебе пратих.

 

Към теб лети и под белите крила,

песента и стиха ми за тебе носи,

но с тях той ти носи и моята душа

и любовта ти тази вечер за мен ще проси.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станчо Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...