5 июл. 2012 г., 22:35

* * *

771 0 0

 

В погледа ти себе си познах

и там света наново преоткрих.

Там красотата на деня съзрях

и там за тебе стих сътворих.

 

Там пеперудени крила видях,

нежна пролет, златна есен.

И там розов цвят с очи набрах,

тон откъснах, написах песен.

 

Там зората златна посрещнах

и там залеза лазурен изпратих.

Там ангел в очите погледнах

и гълъб бял при тебе пратих.

 

Към теб лети и под белите крила,

песента и стиха ми за тебе носи,

но с тях той ти носи и моята душа

и любовта ти тази вечер за мен ще проси.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станчо Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...