* * *
Научих се да чета между редовете,
да виждам истината във всяка лъжа,
да дишам катран и да издишам живот.
Научих се как да бъда по-добра!
Научих, че не всичко е каквото изглежда,
че често черното е бяло,
Че това, което виждам, ме подвежда,
че без теб няма да съм цяла.
Научих за спомените много,
че те остават във вечността.
Но все пак миг изгубен си остават
от това, което наричат хората съдба.
Научих, че любовта е болка.
Тя затова е любов.
Но дори и в спомените си остава -
болка, за която никога не си готов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стелияна Димитрова Всички права запазени
