*******
Защо ли оставих се на течението?
Отново и отново да ме бутат в калта.
Безмълвно да гледам как плюят отгоре ми,
без право на избор да се защитя.
Ще кажете всички:
„ Давай смело, бори се! Не се оставяй така.“
А аз ще ви кажа:
„ Вече не искам! Защо да го правя?
Кому е нужно това?“
Какво като борих се до преди време?
Нима ми донесе утеха това?
Освен тежките думи, оставили рани,
умора, сълзи и пак самота.
Уморих се бе, хора! Защо да се боря?
Какво ще докажа с тази борба?
То да бяха насреща ми съвестни хора,
а те… най- страшните същества.
Тези, които отдавна нямат човечност.
Нахвърлят се, късат ти от плътта.
Жадно забили са зъби в душата ти,
и пият ли, пият ти от кръвта.
Приели са образа- свят на човека.
Не се заблуждавайте от вида.
Ако в сърцата ви има човечност,
ще ви я вземат- те хранят се от това.
Защо ли оставих се на течението?
За себе си, вече разбрах.
Колкото повече борих се с демони,
изгубвах по- малко от свойта душа.
Нека ме мачкат колкото искат.
Силна съм, ще издържа.
Но няма да вляза в битка със злото,
за да не стана и аз като тях.
Ще заключа в себе си добротата.
Ще даря с усмивка всяка тяхна обида.
Нека вземат от мен колкото искат,
но душата си - ще запазя цяла и чиста!
Посвещавам на тези, които само грабеха от мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени
Истински силни са тези, които устояват... Благодаря ти, за споделеното!
