19.11.2025 г., 12:05

# 10

90 0 0

Няма ненаказано добро

Нима има не изстрадано зло ?

Само тез които и бузата обръщат

Само тях ли болката поглъща

 

Всеки ден , всеки има избор да направи

Да даде или ограби , да покаже

Усмивка и любов или

Празнотата си и зло

 

И тук аз мисля , че грешката е ваша

Щото да , едно добро , може да боли

Може да е трудно , дори и да скърби

Ала е моментно

 

Моментно ще е, ще е трудно да така е.

Да се чувстваш тъжно , но след време

Споменът за твоята жертва,

ще ти помогне да намериш светлина.

 

Защото трудното добро,

се възнаграждава в бъдещето.

Докато еуфорията , възбудата

Да вземеш ,нараниш води само до сълзи

 

Докато си спомняш как, успял си,

мислите да превъзмогнеш,

и да подадеш ръка , да си благороден

Те ще те и топлят в самотата на света

 

А тез дето примитивно се подават,

нараняват,може възбуда те да получават

Те ще чувстват само и тогава

Да изпитва емоционалната награда

 

Някой ден и той ще си спомни както ти

Ала неговите мисли няма да са топли

А сурови, срамни и самотни

Защото чувствата минават, но действията остават.

 

И дойде време, за последния ти дъх

То ти няма да си спомняш ,

Какво чувствал си тогава,

А каква болка причинил си без никаква награда.

 

И спомените грозни,

ще изгният те в теб

утеха няма да получиш

ни отсрещна реч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Saint_Germain Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...