“В нощта, в която той си отиде, светът обедня с десет милиона добри дела.” Р. Бредбъри
Дъждът ще прави своя жест
навярно всяка пролет. И ще плаче
и кучето, и всеки кошер с мед.
А ние ще сме малки и незначещи.
Защото, дядо, твойта добрина
ще липсва и ще реже самотата.
Добрите хора, казват, са сред нас...
Защо тогава толкова се плаша?!
Защо тогава баба се смали
и ни тежи от думата “потребност”?!
Дъждът сълзите пак ще приюти, ...