9 jun 2011, 11:01

* * * 

  Poesía
1301 0 29

“В нощта, в която той си отиде, светът обедня с десет милиона добри дела.” Р. Бредбъри

 

 

Дъждът ще прави своя  жест

навярно всяка пролет. И ще плаче

и кучето, и всеки кошер с мед.

А ние ще сме малки и незначещи.

 

Защото, дядо, твойта добрина

ще липсва и ще реже самотата.

Добрите хора, казват, са сред нас...

Защо тогава толкова се плаша?!

 

Защо тогава баба се смали

и ни тежи от думата “потребност”?!

Дъждът сълзите пак ще приюти,

а ние ще си спомняме отнетото.

 

И после ще растем на празнота.

Небето ще ни стига, за да вярваме.

Човек е само пръст и синева...

И полети, които все очакваме...

 

Но сигурно  изобщо не е жест.

И може би е тъжно до мълчание.

Последен полет дядо прави днес...

Небето е гаранция за ангели...

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??