* * *
“В нощта, в която той си отиде, светът обедня с десет милиона добри дела.” Р. Бредбъри
Дъждът ще прави своя жест
навярно всяка пролет. И ще плаче
и кучето, и всеки кошер с мед.
А ние ще сме малки и незначещи.
Защото, дядо, твойта добрина
ще липсва и ще реже самотата.
Добрите хора, казват, са сред нас...
Защо тогава толкова се плаша?!
Защо тогава баба се смали
и ни тежи от думата “потребност”?!
Дъждът сълзите пак ще приюти,
а ние ще си спомняме отнетото.
И после ще растем на празнота.
Небето ще ни стига, за да вярваме.
Човек е само пръст и синева...
И полети, които все очакваме...
Но сигурно изобщо не е жест.
И може би е тъжно до мълчание.
Последен полет дядо прави днес...
Небето е гаранция за ангели...
© Ем All rights reserved.
