* * *
Небето е река -
извита и добра,
а аз съм у дома,
със страница любов
приспивам си съня.
Очите ми пълзят
по сенките навън
и моля се така,
а зная, че е сън.
Светът да стане друг -
по-искрен,по-смирен -
без низости и фалш,
съвсем обикновен.
Земята е добра,
небето е река,
а мисълта - скала,
потъваща в съня.
Да се събудя ли -
аз питам се сама,
небето пак е там,
но не тече река.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ая Цонева Всички права запазени
