Mar 21, 2008, 8:46 AM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
507 0 3

Небето е река -

извита и добра,

а аз съм у дома,

със страница любов

приспивам си съня.

Очите ми пълзят

по сенките навън

и моля се така,

а зная, че е сън.

Светът да стане друг -

по-искрен,по-смирен -

без низости и фалш,

съвсем обикновен.

Земята е добра,

небето е река,

а мисълта - скала,

потъваща в съня.

Да се събудя ли -

аз питам се сама,

небето пак е там,

но не тече река.

© Ая Цонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??