Небето е река -
извита и добра,
а аз съм у дома,
със страница любов
приспивам си съня.
Очите ми пълзят
по сенките навън
и моля се така,
а зная, че е сън.
Светът да стане друг -
по-искрен,по-смирен -
без низости и фалш,
съвсем обикновен.
Земята е добра,
небето е река,
а мисълта - скала,
потъваща в съня.
Да се събудя ли -
аз питам се сама,
небето пак е там,
но не тече река.
© Ая Цонева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
