* * *

Вървя отново сама по дългата пътека.

Сама безпомощна, загубила човека.

Пак раздадох сърцето си ненужно,

душата опустя, очите пак са тъжни.

Направих грешка и се влюбих,

сгреших и обичта ти в миг загубих.

Дали ще можеш някога да ме погледнеш пак,

без омраза и без страшен мрак?

Сгреших, любов, прости ми,

че кой безгрешен в този свят е днес.

Сгреших и така боли ме,

че нямам даже вест от теб!