Вървя отново сама по дългата пътека.
Сама безпомощна, загубила човека.
Пак раздадох сърцето си ненужно,
душата опустя, очите пак са тъжни.
Направих грешка и се влюбих,
сгреших и обичта ти в миг загубих.
Дали ще можеш някога да ме погледнеш пак,
без омраза и без страшен мрак?
Сгреших, любов, прости ми,
че кой безгрешен в този свят е днес.
Сгреших и така боли ме,
че нямам даже вест от теб!