* - стих: Друга от бялатишина

16.12.2017 г., 2:17 ч.

Поезия » Друга

353 2 3

Животът е рязък подобно къс лед.
Танцувам сред огъня боса.
Със злоба вършее ме ден подир ден.
Аз питам: "Ах, толкова можеш?",

"Кога ще си спомня за тази сълза,
за тази минута горчива?
Какво да ти кажа: опитай се пак!
Не ще се помоля за милост!"

От раните свивам гнездо на стоик.
В безкраите гледам безмълвна.
Не ще те нахраня, животе, със вик.
Без нищо дойдох и ще тръгна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Веси_Еси (Еси)

2017-12-17T12:08:34+02:00

Прекрасен стих с много силен финал! Поздравления!
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2017-12-16T10:30:06+02:00

Чудесно е.
vladetoned (Владислав Недялков)

2017-12-16T09:51:45+02:00

Много ми хареса, особено тук:
„От раните свивам гнездо на стоик.
В безкраите гледам безмълвна.
Не ще те нахраня, животе, със вик.
Без нищо дойдох и ще тръгна. ”
Поздравления!