*
Животът е рязък подобно къс лед.
Танцувам сред огъня боса.
Със злоба вършее ме ден подир ден.
Аз питам: "Ах, толкова можеш?",
"Кога ще си спомня за тази сълза,
за тази минута горчива?
Какво да ти кажа: опитай се пак!
Не ще се помоля за милост!"
От раните свивам гнездо на стоик.
В безкраите гледам безмълвна.
Не ще те нахраня, животе, със вик.
Без нищо дойдох и ще тръгна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
