Животът е рязък подобно къс лед.
Танцувам сред огъня боса.
Със злоба вършее ме ден подир ден.
Аз питам: "Ах, толкова можеш?",
"Кога ще си спомня за тази сълза,
за тази минута горчива?
Какво да ти кажа: опитай се пак!
Не ще се помоля за милост!"
От раните свивам гнездо на стоик.
В безкраите гледам безмълвна.
Не ще те нахраня, животе, със вик.
Без нищо дойдох и ще тръгна.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
