14.01.2008 г., 21:46

14.02

1.6K 0 1

14.02

 


Ти си моят Север, моят Юг, моят Изток и Запад,

ти си моят ден , моето слънце,

моята луна и моята нощ,

моето вдъхновение,

моят глас, моята песен...

 

 

Нека шумът не ни прекъсва в този бял сезон,

нека спрем часовниците поне за миг,

нека прекъснем телефоните,

нека спрем кучешкия лай - със сочен кокал,

нека заглушим и другите ПИЯНИЦИ...

и нека само самолетите да бучат над главите ни,

изписвайки на небето просто - Обичам Те!

 

 

Сега звездите не са ми нужни:

остави тълпата,

скрий луната и разруши слънцето,

източи океаните и заличи горите,

всичко непотребно е веч за мен -

щом ТИ си до мен - ден след ден...

 

 

Нека сложим бяла лента на душите си

и дадем надежда на този блян,

нека бъдем пак заедно в парка зелен,

в полумрака на неизгасващата страст,

...

Любовта ни - тя е за нас.

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Юнаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щастливка е тази, на която е посветеноМного ми хареса!Браво

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...