Jan 14, 2008, 9:46 PM

14.02

  Poetry » Love
1.6K 0 1

14.02

 


Ти си моят Север, моят Юг, моят Изток и Запад,

ти си моят ден , моето слънце,

моята луна и моята нощ,

моето вдъхновение,

моят глас, моята песен...

 

 

Нека шумът не ни прекъсва в този бял сезон,

нека спрем часовниците поне за миг,

нека прекъснем телефоните,

нека спрем кучешкия лай - със сочен кокал,

нека заглушим и другите ПИЯНИЦИ...

и нека само самолетите да бучат над главите ни,

изписвайки на небето просто - Обичам Те!

 

 

Сега звездите не са ми нужни:

остави тълпата,

скрий луната и разруши слънцето,

източи океаните и заличи горите,

всичко непотребно е веч за мен -

щом ТИ си до мен - ден след ден...

 

 

Нека сложим бяла лента на душите си

и дадем надежда на този блян,

нека бъдем пак заедно в парка зелен,

в полумрака на неизгасващата страст,

...

Любовта ни - тя е за нас.

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Юнаков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Щастливка е тази, на която е посветеноМного ми хареса!Браво

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...