14.02
Ти си моят Север, моят Юг, моят Изток и Запад,
ти си моят ден , моето слънце,
моята луна и моята нощ,
моето вдъхновение,
моят глас, моята песен...
Нека шумът не ни прекъсва в този бял сезон,
нека спрем часовниците поне за миг,
нека прекъснем телефоните,
нека спрем кучешкия лай - със сочен кокал,
нека заглушим и другите ПИЯНИЦИ...
и нека само самолетите да бучат над главите ни,
изписвайки на небето просто - Обичам Те!
Сега звездите не са ми нужни:
остави тълпата,
скрий луната и разруши слънцето,
източи океаните и заличи горите,
всичко непотребно е веч за мен -
щом ТИ си до мен - ден след ден...
Нека сложим бяла лента на душите си
и дадем надежда на този блян,
нека бъдем пак заедно в парка зелен,
в полумрака на неизгасващата страст,
...
Любовта ни - тя е за нас.
© Кирил Юнаков All rights reserved.