Безкраен въртоп
391
0
0
В аленото утро, когато бавно се завръщам.
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете.
Избирам да вървя през обраслите градини,
чужди спомени крада без ред,
и не защото искам да ги имам,
спешно трябва да си спомня
да живея, да обичам, да съм истински човек.
Смъртта на моята душевност - крехка,
носи ми нестихващи болежки и кърви.
И ме кара днес да търся лек, да се закърпя, да улегна.
Дойде ли времето да се завърна? (прошепнах)
Цикълът на мъртво-живият човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любима Маеркова Всички права запазени
