3.09.2021 г., 1:56

161-162

777 0 0

161 –!

Смях, от фея взет,

светли бисерни зърна

разпилява звънко навред

сред заспиващата тишина.

 

Паяжина,  въже към небето,

среброто си нежно люлее,

спуснато от звездата, където

феникса на любовта живее.

 

Настоящето не съществува,

разбито на парченца безброй.

Спомени със звезди рисуват

жадувания образ твой.

 

162 –!

Няма нито край, нито начало

в душата раздвоението,

извиващо змийското си тяло

в пристъпите на съмнението.

 

Накъде, накъде отивам аз?

Може ли някой да каже?

Има ли смисъл, надежди, от вас?

Или измама всичко ще се окаже?

 

Не стига силата на мисълта

да ми покаже къде, в какво греша.

Логично. Даже на вековете мъдростта

отмива неусетно вечността.

 

Усилията ми, изтощен керван,

към поредна заблуда се влачат.

Откриват идеалите ми поругани

и нищо за никого не значат.

 

В залеза на доброто стоя,

където същността ми се изгубва.

Съдбата на еднодневката ме сполетя

и многодневието само ме учудва.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севдалин берберов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...