Sep 3, 2021, 1:56 AM

161-162

  Poetry » Love
779 0 0

161 –!

Смях, от фея взет,

светли бисерни зърна

разпилява звънко навред

сред заспиващата тишина.

 

Паяжина,  въже към небето,

среброто си нежно люлее,

спуснато от звездата, където

феникса на любовта живее.

 

Настоящето не съществува,

разбито на парченца безброй.

Спомени със звезди рисуват

жадувания образ твой.

 

162 –!

Няма нито край, нито начало

в душата раздвоението,

извиващо змийското си тяло

в пристъпите на съмнението.

 

Накъде, накъде отивам аз?

Може ли някой да каже?

Има ли смисъл, надежди, от вас?

Или измама всичко ще се окаже?

 

Не стига силата на мисълта

да ми покаже къде, в какво греша.

Логично. Даже на вековете мъдростта

отмива неусетно вечността.

 

Усилията ми, изтощен керван,

към поредна заблуда се влачат.

Откриват идеалите ми поругани

и нищо за никого не значат.

 

В залеза на доброто стоя,

където същността ми се изгубва.

Съдбата на еднодневката ме сполетя

и многодневието само ме учудва.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Севдалин берберов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...