* * *

Полудявам, щом не си вече до мен

и плача, и страдам, измъчвам се всеки ден.

Мога ли, кажи ми, така да живея,

ще мога ли отново пак да се засмея?

Дали ще изгрее слънце в моя ден

и радост най после пак да има за мен?

Защо смъртта ни двама раздели,

аз още те обичам, не виждаш, нали?

Ти си горе, аз зная, на небето,

но болката в мен, разкъсва ми сърцето.

На тебе то все още принадлежи,

въпреки, че някой с теб ни раздели.

Но никой не може от мене да те вземе

и обичта ми към тебе тъй лесно да отнеме.

Не мога да спра името ти да не изричам,

Татко мой, аз още те обичам!