13.08.2021 г., 0:19

17, 41

489 0 0

- 17 –!

Добрият тон просъсква “Помни,

че ти срещу обществото възстана

и за това не ще ти се прости”.

Но да съм си аз не можех да престана.

 

Инерция ли е невъзприемчивостта

или липсват ми розови очила

с които просто да не различа

разликата между думи и дела?

 

Непригоден за съвремието ли съм,

упорито следвайки формула неверна?

Или реалността е неискан сън,

измислица натрапена и лицемерна?

 

Да се смиря ли или да продължа

да вярвам в добро и в чест?

И има ли изобщо някой по света

във тях да вярва още днес?

 

Не съм ли обикновен страхливец,

лесно отказващ се от борбата

да бъде в живота щастливец,

доволен от мизерната си заплата.

 

Не, не съм на обществото любимец.

Но не искам милостиня от съдбата.

Нека друг да е избрания щастливец,

а за менe да са същите нещата.

 

 

 

- 41 –!

Не пожелах усмивка мазна,

на подмазвач край мен да има.

Не пожелах аз участ празна

затуй виновен съм, любима!

 

Какво да сторя – нима можех

духа си насила да преклоня?

Напразно сънищата ти тревожех

не отредена ни е една съдба.

 

Какво пък – нека не тъжиме.

Съдбата не можем промениме.

Лице от лице да отвърнем

и в камък сърцата превърнем.

 

Какво да сторя – нима можех

насила сърцето ти да убедя?

Напразно сънищата ти тревожех

не отредена ни е една съдба.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севдалин берберов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...