17 мига на пролетта
Тя идва свежа и засмяна
в обсипана с цветя премяна.
Долитат с нея пъстри птички,
земята се покрива със тревички.
Ледът разчупва и го разтопява -
потоци рукват в надпревара.
Пробива слънцето мъглата,
блестят сълзите на росата.
В лазурно синьо къпе небесата,
в сияйно жълто ражда се зората.
Искрят звезди във тъмнината -
пронизана от сърпа на луната.
Овошките отрупва с пъстър цвят,
опива въздуха с благ аромат.
Жужат пчелички във полята,
пробужда се от сън гората.
Лъч топъл, а след него друг -
предлага пролетният скут.
А укротени, морските вълни
целуват нежно острите скали.
Навред царува оживление,
поражда чар и вдъхновение.
Замина тягостната зима -
пристига пролетта любима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Рашева Всички права запазени
