28.01.2011 г., 9:18 ч.

........................ 

  Поезия
1004 0 3

Не мога песен аз да ти напиша,

нито да ти нарисувам очите на дете,

в които себе си да преоткриваш

и късчета от моето небе.

 

Не мога да ти съчиня поема.

Не мога да ти подаря и време.

та когато твойте думи взема,

вятърът в листата да се скрие.

 

И дори да те родя повторно,

кой ти каза,  че ще си с криле

и че ще бъдеш най-наситеното синьо

на едно притихнало море.

 

Ще си останеш океан пред буря

в най-ветровитата и мрачна есен.

Когато идвам нощем да те чуя,

пак ще пееш тази песен,

в която всяка нощ се влюбвах

и дори изписвах я по пясъка,

за да бъде от вълна изтрита

всеки път, когато си отидех.

© Ани Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??