Jan 28, 2011, 9:18 AM

........................ 

  Poetry
845 0 3

Не мога песен аз да ти напиша,

нито да ти нарисувам очите на дете,

в които себе си да преоткриваш

и късчета от моето небе.

 

Не мога да ти съчиня поема.

Не мога да ти подаря и време.

та когато твойте думи взема,

вятърът в листата да се скрие.

 

И дори да те родя повторно,

кой ти каза,  че ще си с криле

и че ще бъдеш най-наситеното синьо

на едно притихнало море.

 

Ще си останеш океан пред буря

в най-ветровитата и мрачна есен.

Когато идвам нощем да те чуя,

пак ще пееш тази песен,

в която всяка нощ се влюбвах

и дори изписвах я по пясъка,

за да бъде от вълна изтрита

всеки път, когато си отидех.

© Ани Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??