........................
Не мога песен аз да ти напиша,
нито да ти нарисувам очите на дете,
в които себе си да преоткриваш
и късчета от моето небе.
Не мога да ти съчиня поема.
Не мога да ти подаря и време.
та когато твойте думи взема,
вятърът в листата да се скрие.
И дори да те родя повторно,
кой ти каза, че ще си с криле
и че ще бъдеш най-наситеното синьо
на едно притихнало море.
Ще си останеш океан пред буря
в най-ветровитата и мрачна есен.
Когато идвам нощем да те чуя,
пак ще пееш тази песен,
в която всяка нощ се влюбвах
и дори изписвах я по пясъка,
за да бъде от вълна изтрита
всеки път, когато си отидех.
© Ани Георгиева All rights reserved.
