Чувам гласа ти как пее,
усещам как любовта ти ме сгрява.
Душата ти как само грее
и луната на небето изгрява.

Всичко потъва във мрак,
но любовният огън гори.
Идвам да ти каза, че обичам те пак
и тъмнината не ме плаши дори!

Аз вървя сама през нощта,
идвам при теб и нося ти любовта си.
Идвам, защото не искам да бъда сама,
идвам да ти кажа "прости ми'.

Все по-ясно чувам как пееш
и песента в тишината отеква.
Чувам как мило се смееш
и дъхът ми тогава се секва.

Разбрах, че мъка те е завладяла,
че ти без мен не можеш да живееш.
Но аз съм пак при теб, дори след нашата раздяла
в песните си ти за мене пееш!

юли 1998 г.