3.11.2012 г., 12:28

****

672 0 0




Капризна беше нашата съдба,

капризна като глезена девойка.

Тя срещна ни и подари ни любовта,

а после ни наказа двойно.


Животът, като мъж под чехъл,

послушно следващ нейните съвети,

дари ни мигове на радост, светли,

а после изненади ни поднесе.


Въртим се в кръг от кръговрата -

отричаме, мълчим, и лъжем себе си,

а любовта на ъгъла ни чака

като сираче гладно и обречено.


Въртим се, грешките повтаряме,

че аз щастлив съм, ти пък, че сияеш,

животът отминава и забравяме,

че всичко се прощава, щом признаеш.


Капризна беше нашата съдба,

но двамата безропотно се подчинихме.

Сега е двойна нашата игра -

инат и гордост се побратимиха!


Чия е днеска гордостта - не знам,

инатът - също, но го има...

А любовта ни зъзне под дъжда отвън,

умира бавно и невъзвратимо...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АСИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...