3 нояб. 2012 г., 12:28

****

670 0 0




Капризна беше нашата съдба,

капризна като глезена девойка.

Тя срещна ни и подари ни любовта,

а после ни наказа двойно.


Животът, като мъж под чехъл,

послушно следващ нейните съвети,

дари ни мигове на радост, светли,

а после изненади ни поднесе.


Въртим се в кръг от кръговрата -

отричаме, мълчим, и лъжем себе си,

а любовта на ъгъла ни чака

като сираче гладно и обречено.


Въртим се, грешките повтаряме,

че аз щастлив съм, ти пък, че сияеш,

животът отминава и забравяме,

че всичко се прощава, щом признаеш.


Капризна беше нашата съдба,

но двамата безропотно се подчинихме.

Сега е двойна нашата игра -

инат и гордост се побратимиха!


Чия е днеска гордостта - не знам,

инатът - също, но го има...

А любовта ни зъзне под дъжда отвън,

умира бавно и невъзвратимо...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АСИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...