3.05.2018 г., 1:33

21 век

491 1 3

Стълпотворени стълбове с листа от прелитащи птици.

Къщи с лампи вградени, преплетени жици.

Кабелно-електронно-неонови песни

с тон металически в свода небесен.

 

Динозаврено-пластмасово пърхащи пеперуди

над ливади с цветя - виртуални заблуди.

А човекът, с венец от изкуствени тръни,

на бунище-Голгота стои - неразпънат.

 

2.02.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Нина.
  • Хубаво казано! Поздрав!
  • Благодаря, Влади. Извинявай за каламбурите с името ти, дълго е и позволява интерпретации. Само Слави още не съм те нарекла. Но ти си деликатен и не се оплакваш. Оценявам го. Стихотворението е предизвикано от една статия за роми, които се изхитрили да използват улична лампа за подпорна греда на къщата си. Просто вградили стълба в строежа. Нямам нищо против ромите, не ме разбирайте погрешно, а против тарикатите. Имаше и една снимка в друг новинарски сайт на едно ято скорци около улична лампа, приличаха на корона на дърво, беше много ефектно. Тогава ми хрумна заглавие "Вградена светлина", но така и не го написах. А идеята на стихотворението е срещу консуматорското общество, което само потребява и трупа отпадъци, които не се разграждат. И се чувстваме добре сред тях, не са ни кръст, а среда за обитание.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...