May 3, 2018, 1:33 AM

21 век

  Poetry
488 1 3

Стълпотворени стълбове с листа от прелитащи птици.

Къщи с лампи вградени, преплетени жици.

Кабелно-електронно-неонови песни

с тон металически в свода небесен.

 

Динозаврено-пластмасово пърхащи пеперуди

над ливади с цветя - виртуални заблуди.

А човекът, с венец от изкуствени тръни,

на бунище-Голгота стои - неразпънат.

 

2.02.2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Нина.
  • Хубаво казано! Поздрав!
  • Благодаря, Влади. Извинявай за каламбурите с името ти, дълго е и позволява интерпретации. Само Слави още не съм те нарекла. Но ти си деликатен и не се оплакваш. Оценявам го. Стихотворението е предизвикано от една статия за роми, които се изхитрили да използват улична лампа за подпорна греда на къщата си. Просто вградили стълба в строежа. Нямам нищо против ромите, не ме разбирайте погрешно, а против тарикатите. Имаше и една снимка в друг новинарски сайт на едно ято скорци около улична лампа, приличаха на корона на дърво, беше много ефектно. Тогава ми хрумна заглавие "Вградена светлина", но така и не го написах. А идеята на стихотворението е срещу консуматорското общество, което само потребява и трупа отпадъци, които не се разграждат. И се чувстваме добре сред тях, не са ни кръст, а среда за обитание.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...