3 мая 2018 г., 01:33

21 век

490 1 3

Стълпотворени стълбове с листа от прелитащи птици.

Къщи с лампи вградени, преплетени жици.

Кабелно-електронно-неонови песни

с тон металически в свода небесен.

 

Динозаврено-пластмасово пърхащи пеперуди

над ливади с цветя - виртуални заблуди.

А човекът, с венец от изкуствени тръни,

на бунище-Голгота стои - неразпънат.

 

2.02.2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Нина.
  • Хубаво казано! Поздрав!
  • Благодаря, Влади. Извинявай за каламбурите с името ти, дълго е и позволява интерпретации. Само Слави още не съм те нарекла. Но ти си деликатен и не се оплакваш. Оценявам го. Стихотворението е предизвикано от една статия за роми, които се изхитрили да използват улична лампа за подпорна греда на къщата си. Просто вградили стълба в строежа. Нямам нищо против ромите, не ме разбирайте погрешно, а против тарикатите. Имаше и една снимка в друг новинарски сайт на едно ято скорци около улична лампа, приличаха на корона на дърво, беше много ефектно. Тогава ми хрумна заглавие "Вградена светлина", но така и не го написах. А идеята на стихотворението е срещу консуматорското общество, което само потребява и трупа отпадъци, които не се разграждат. И се чувстваме добре сред тях, не са ни кръст, а среда за обитание.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...