МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
3 мая 2018 г., 01:33

21 век 

  Поэзия
319 1 3

Стълпотворени стълбове с листа от прелитащи птици.

Къщи с лампи вградени, преплетени жици.

Кабелно-електронно-неонови песни

с тон металически в свода небесен.

 

Динозаврено-пластмасово пърхащи пеперуди

над ливади с цветя - виртуални заблуди.

А човекът, с венец от изкуствени тръни,

на бунище-Голгота стои - неразпънат.

 

2.02.2018

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Нина.
  • Хубаво казано! Поздрав!
  • Благодаря, Влади. Извинявай за каламбурите с името ти, дълго е и позволява интерпретации. Само Слави още не съм те нарекла. Но ти си деликатен и не се оплакваш. Оценявам го. Стихотворението е предизвикано от една статия за роми, които се изхитрили да използват улична лампа за подпорна греда на къщата си. Просто вградили стълба в строежа. Нямам нищо против ромите, не ме разбирайте погрешно, а против тарикатите. Имаше и една снимка в друг новинарски сайт на едно ято скорци около улична лампа, приличаха на корона на дърво, беше много ефектно. Тогава ми хрумна заглавие "Вградена светлина", но така и не го написах. А идеята на стихотворението е срещу консуматорското общество, което само потребява и трупа отпадъци, които не се разграждат. И се чувстваме добре сред тях, не са ни кръст, а среда за обитание.
Предложения
: ??:??