14.05.2021 г., 18:48

:)

516 1 7

Не, че е нещо,
но не е и нищо,
дойде от някъде Там!
В капки дъждовни,
шепот на вятър,
нежен, но някак си сам!
Тихо пронизва,
импулс за прегръдка,
ехо на топла вълна.
Мъгла в очите,
полет на мисъл,
тъмнината... е Светлина! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От безмълвието на тишината се ражда импулса за възкресяваща прегръдка! Благодаря ви мили дами! Щастлив съм, че сте почувствали Светлина в маничето ми! Усмииих!
  • Понякога в малкото се крие многото. Хубав стих!
  • Добро утро момичета! В събота сутринта всичко може да бъде от импулс за близост, ефирна прегъдка за цялата същност усмивка! Благодаря , че наминавате и ми коментирате не съвсем адекватните "състояния" ! Съботна прегръдка за зареждаща усмивка от мен!
  • 😯
    Не може да бъде!
  • 🤗 Прегръдка и усмивка - какво по-хубаво от това.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....