Adonis (Атанас Ганев)
102 1
8.11.2011 г., 19:43 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
673 0 5

 

 

Животът ми се

счупи.

Разби се

в безброй луни

от ярост.

Като в строшено

огледало.

Погледнах.

Усмихнах се.

Прогледнах.

В очите ми крещяха

късчета,

добро,

любов

и вяра.

Стига.

Ей, Дивият,

ела на себе си.

Не съм си тръгвал...

 

© Атанас Ганев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно!
  • Щом доброто ,любовта и вярата все още са твои спътници,ти не можеш да се загубиш!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • БЛАГОДАРЯ!!!!!
  • В счупените огледала понякога се случват най-трайните запознанства,Наско!
    Приятно ми е...Дивата...

    Не знам за живота,но определено си счупил тъжната серия!Успех!
  • Заблудил си се, но пък е хубаво че отново си открил себе си!!! Поздрав!
Предложения
: ??:??