10.01.2010 г., 17:49

* * *

807 0 1

Обичах те, а ти какво ми даде?

Любов ли? Кога? Не разбрах...

Сълзи ли? Да! Техният вкус все още усещам-

изгарят безмилостно мойто лице.

Сгрешил си? Да, ти вечно грешиш и грешиш.

За прошка пак молиш? Така ли?

Обърни се и моя живот напусни!

Ще ме спечелиш отново? И как?

Сълзи, обещания, нежност - лъжи!

Номерът вече при мен не върви!

Краят ли? Да, точно това е!

Сърцето ми не от тъга, а от любов се нуждае!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тоня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...