* * *

Poetry

806 0 1

Обичах те, а ти какво ми даде?

Любов ли? Кога? Не разбрах...

Сълзи ли? Да! Техният вкус все още усещам-

изгарят безмилостно мойто лице.

Сгрешил си? Да, ти вечно грешиш и грешиш.

За прошка пак молиш? Така ли?

Обърни се и моя живот напусни!

Ще ме спечелиш отново? И как?

Сълзи, обещания, нежност - лъжи!

Номерът вече при мен не върви!

Краят ли? Да, точно това е!

Сърцето ми не от тъга, а от любов се нуждае!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0