* * *

Poetry

804 0 1

Обичах те, а ти какво ми даде?

Любов ли? Кога? Не разбрах...

Сълзи ли? Да! Техният вкус все още усещам-

изгарят безмилостно мойто лице.

Сгрешил си? Да, ти вечно грешиш и грешиш.

За прошка пак молиш? Така ли?

Обърни се и моя живот напусни!

Ще ме спечелиш отново? И как?

Сълзи, обещания, нежност - лъжи!

Номерът вече при мен не върви!

Краят ли? Да, точно това е!

Сърцето ми не от тъга, а от любов се нуждае!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0