21.02.2025 г., 8:40

***

233 1 0

Нямам много любов. И не съм алтруист.
Не ми трябват от тиква медали,
но опазвам стиха неокалян и чист,
ако гали – наистина гали.

 

Нося много на мрак. С огнен нрав съм уви
и от никого нищо не прося.
Който тръгне до мене – по тръни върви,
подарявам обувките. Боса,

 

прекосявам света. И нашир, и надлъж,
кътам малка звезда – да ни свети.
Имам много любов. Скрита в топлия дъжд
и живее на други планети...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...