30.05.2013 г., 18:38

* * *

584 0 0

Исках те, извиках те по име... 

Озъртах се дали ще дойдеш ти...

Погледнах наляво, рязко надясно,

но от твоя нежен поглед не видях и следа...

Исках да те видя, за да продължа..

Виках ли, виках, дойде само една жена.

Тя бе Смъртта!

Попитах я дали знае къде си ти,

може би навярно мене следи?

Иска да ме вземе от този свят... 

Отговори ми тя, че е взела теб, спасила те била от пропастта...

Погледнах аз към нея, в очите ми заблестя сълза,

в този миг повече от всичко исках да умра... 

Протегнах ръце към нея,

тя нежно, като майка ме погледна,

взе ме, и потегли...

Сега съм там, до теб, очите ти красиви, отново аз видях... 

Косата ти руса за пореден път съзрях... 

Сега съм горе, усещам болка, че напуснах света...

Но за мен няма значение, нали съм при любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...