May 30, 2013, 6:38 PM

* * *

  Poetry » Love
583 0 0

Исках те, извиках те по име... 

Озъртах се дали ще дойдеш ти...

Погледнах наляво, рязко надясно,

но от твоя нежен поглед не видях и следа...

Исках да те видя, за да продължа..

Виках ли, виках, дойде само една жена.

Тя бе Смъртта!

Попитах я дали знае къде си ти,

може би навярно мене следи?

Иска да ме вземе от този свят... 

Отговори ми тя, че е взела теб, спасила те била от пропастта...

Погледнах аз към нея, в очите ми заблестя сълза,

в този миг повече от всичко исках да умра... 

Протегнах ръце към нея,

тя нежно, като майка ме погледна,

взе ме, и потегли...

Сега съм там, до теб, очите ти красиви, отново аз видях... 

Косата ти руса за пореден път съзрях... 

Сега съм горе, усещам болка, че напуснах света...

Но за мен няма значение, нали съм при любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...