Къде отидоха писмата в пликове, стоя си празна - пощенска кутия.
Телефонни шайби с цифрените кръгове, въртя се в лудешкото набиране.
Защо ги няма снимките в албума, прелиствам пак прозрачни страници.
Защо натискаме поредни копчета, а грамофоните, въртящи се пияници,
стоят заключени в прашното ни минало.
И ние губим истинските ценности, стремящи се към лесното си бъдеще.
Забравяме, въртим се в пространството, не сме ли ние тези копчета,
изгубили свободната си воля...
© Петя Рашкова Всички права запазени