21 мар. 2011 г., 11:16

.....

640 0 3

Къде отидоха писмата в пликове, стоя си празна - пощенска кутия.
Телефонни шайби с цифрените кръгове, въртя се в лудешкото набиране.
Защо ги няма снимките в албума, прелиствам пак прозрачни страници.
Защо натискаме поредни копчета, а грамофоните, въртящи се пияници,
стоят заключени в прашното ни минало.
И ние губим истинските ценности, стремящи се към лесното си бъдеще.
Забравяме, въртим се в пространството, не сме ли ние тези копчета,
изгубили свободната си воля...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Рашкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....