300 000 палта
300 000 ПАЛТА
... есента се случи гадна, в стъклената тишина
рано връз тревите падна – ледна, първата слана,
нощем спря и листопадът в моя сън да шумоли –
две Айшета на площада го насметоха с метли,
няма светли птичи химни – чайки кряскат на ята,
тръгнаха през Варна – зимни! – 300 000 палта,
мъкна кирилските букви и се питам – смешен луд,
пука ли ни, ако пукне в парка някой брат от студ? –
в шапки, кларкове и боти, в шала клюмнали уши,
просто зимата боботи – вече! – в нашите души.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
