( . . . )

20.03.2009 г., 0:43 ч.

Поезия

440 0 2

(. . .)

Започва с отварянето на очите…
нов ден, поставящ новите препятствия,
      но обременен със стар товар.
Облаци на земята са слезли… пълзят.
Цветята увяхват, а тревите цъфтят.
      Застлан аромат на хлорна вар.

Ръцете хорски цели в машинно масло,
но не е черно… всички го виждат бяло…
      Разпокъсан сатенен чаршаф.
Гледат с очи, но виждат ли?
Отдавна вече няма падащи звезди…
      Няма един човешки дух здрав!

Акустична китара някъде звучи,
все едно приглася на морските вълни.
      Жита се леко полюляват…
Денят завършва с пробождащ силен писък.
Цедят се мигове през пръсти кат’ пясък…
      Защо спомените остават?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ARTY (Сашка Нешева)

2009-03-20T10:17:01+02:00

Защото само спомените ни правят място в себе си, когато искаме да се потопим в миналото...Поздрав!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-03-20T01:10:17+02:00

апокалиптично... или пък не...

( . . . )

Свързани произведения

Коментари

Предложения