( . . . )
(. . .)
Започва с отварянето на очите…
нов ден, поставящ новите препятствия,
но обременен със стар товар.
Облаци на земята са слезли… пълзят.
Цветята увяхват, а тревите цъфтят.
Застлан аромат на хлорна вар.
Ръцете хорски цели в машинно масло,
но не е черно… всички го виждат бяло…
Разпокъсан сатенен чаршаф.
Гледат с очи, но виждат ли?
Отдавна вече няма падащи звезди…
Няма един човешки дух здрав!
Акустична китара някъде звучи,
все едно приглася на морските вълни.
Жита се леко полюляват…
Денят завършва с пробождащ силен писък.
Цедят се мигове през пръсти кат’ пясък…
Защо спомените остават?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
