( . . . )

Mar 20, 2009, 12:43 AM

Poetry

441 0 2

(. . .)

Започва с отварянето на очите…
нов ден, поставящ новите препятствия,
      но обременен със стар товар.
Облаци на земята са слезли… пълзят.
Цветята увяхват, а тревите цъфтят.
      Застлан аромат на хлорна вар.

Ръцете хорски цели в машинно масло,
но не е черно… всички го виждат бяло…
      Разпокъсан сатенен чаршаф.
Гледат с очи, но виждат ли?
Отдавна вече няма падащи звезди…
      Няма един човешки дух здрав!

Акустична китара някъде звучи,
все едно приглася на морските вълни.
      Жита се леко полюляват…
Денят завършва с пробождащ силен писък.
Цедят се мигове през пръсти кат’ пясък…
      Защо спомените остават?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ARTY (Сашка Нешева)

2009-03-20T10:17:01+02:00

Защото само спомените ни правят място в себе си, когато искаме да се потопим в миналото...Поздрав!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-03-20T01:10:17+02:00

апокалиптично... или пък не...

( . . . )

Свързани произведения

Comments

Random works