Като жарава от лава,
като камък на шия,
като слънце в нощта,
като черна магия,
като бяла луна...
Като песен без думи
и картина без цвят,
като чаша без дъно,
като вино без дъх,
един безкраен свят...
Себе си търся –
тебе намирам...
Себе си питам –
ти отговаряш...
Запомни ме такава –
жарава от лава...
© П Антонова Всички права запазени