670301 (Павлина Гатева)
1387 361
30.05.2008 г., 20:03 ч.

39-годишните 

  Поезия » Друга
874 0 7

По билото на времето изкачваме и слизаме.
Във раниците ни тежат съмнения.
В юмруци стискаме душите си - ранени гълъби.

Желаем да се слеем с майката природа,
ала не смеем да захвърлим якето,
за да усетим с кожата си полъха на вятъра.

Копнеем спътник да намерим,
но не даваме от хляба, от надеждата,
от вярата - те толкоз малко ни останаха.

Внезапно някой с поглед ни погалва,
целува ни, в прегръдка взема ни, спасява ни. 
Не вярваме, че не сънуваме.


А трябва пак да бъдем силните.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??